История на подаграта

Подаграта е една от първите блести, обособени в самостоятелна нозологична единица.

Описана е от египтяните2640 г. пр. Хр. В ставите на мумии отпреди 4000г. са открити MSU кристали.

Хипократ я описва като артрит на мъжете ангажиращ първата метатарзофалангеална става – болест, която пречи на ходенето и подчертава връзката и с охолния начин на живот. Определя я още като артрит на заможните, за разлика от ревматизма, характерен за бедните.

Шест века по- късно Гален описва тофите /кристализирали уратни депозити и предполага, че най вероятно се дължат на продължителната хиперурикемия. Той свъзрва болестта с охолния начина на живот, но смята че тя се и унаследява. Този факт е отбелязан и от Сенека, който 68 г. сл. Хр. Описва подагронозния артрит и при жените. Сега подаграта се възприема като болест на мъжете, но все по-често се среща и при жените след менопаузата.

През годините подаграта е била свързана с обилното хранене и приема на алкохол. Характерна е била като болест на богатите.

Поради това е позната като „Царска болест“.

Клавдий, Нерон, Калигула и Тиберий са част от известните римляни, които са страдали от подагра. Карл V, царувал 40 г и ръководил империя, обхващаща Европа, Африка, Азия и части от Южна Америка, е страдал от чести и тежки подагрозни кризи. Съшествуват доказателства, че неуспехът да завладее град Мец от французите в средата на 1500г се дължи на тежка подагрозна криза, след което той абдикира. През XVII в. от болестта е страдала голяма част от английската аристокрация. Смятало се е, че кризите предпазват от по-сериозни болести. Писателят H. Walpole предполага, че тя удължава продължителността на живота. От 34 крале на Франция 20 са боледували от подагра.

Последващите години  се характеризират със значителен напредък от диагностицирането и изясняването на етиопатогенезата и. Antoni van Leeuwenhock (1632-1723) исва вида на крсталите изолирани от подагрозна тофа, без да изяснява химичния им състав. През 1776г. шведския химик K. Sheele установява химичния състав на бъбречен уратен конкремент. Петдесет години по късно sir Alfred Baring Garrod въвежда полу количествен метод за измерване на пикочната киселина в серума на урината.

Подаграта е с история над 2500г.

Малко са болестите привлекли интереса на толкова болни и медици през вековете. Можем да кажем, че в миналото на нея се е гледало като на остър артрит, преминаващ за няколко дни дори без лечение, след което човек е бил напълно здрав.

Постепенно разбирането за болестта се е променило и в последните десетилетия възниква съществения въпрос за връзката и със сърдечно-съдовата, бъбречната патология и атеросклеротичен риск.