Лечебно хранене при подагра

Подаграта, смятана за сравнително рядко заболяване, позната още от древността, започва да се среща все по-често.

В началото трябва да се определят две понятия: хиперурикемия и подагра.

Хиперурикерията е биохимична аномалия, която се характеризира с нарастването на серумната концентрация на пикочна киселина над нормалните стойности.

Хиперурикемията се придружава често от подагра (подагрична хиперурикемия), но това невинаги е задължително – в такива случаи говорим за неподагрични хиперурикемии. Етиологично заболяването не е напълно изяснено.

Нарушенията в пуриновата  обмяна (по-специално обмяната на нуклеопротеините) е най-често в основата на заболяването, а това се дължи почти винаги на фамилна обремененост. Среща се и вторична подагра – най-често при повишено образуване или при намалено излъчване на пикочна киселина от бъбреците. Вторичната подагра се среща при някои кръвни и бъбречни заболявания.

Независимо от формата й подаграта се характеризира в клинично-еволютивен аспект със своите четири стадия: предподагра (безсимптомна), остра атака от подагра (подгроозен пристъп), период между пристъпите и хроничен стадий на подагра. Подагрозният пристъп настъпва най-често внезапно, обикновено нощем, с много силна болка в една става.

Самата става е топла, зачервена, подута. Най-често засяганата става е метатарзалната става на палеца на крака. Температурата е повишена до 38 – 390С. Пристъпите могат да се развият и постепенно и в продължение на денонощие, денонощие и половина. По-рядко се засягат други стави – коленните, китките, раменните, пръстите на ръцете, 1/3 от болните развиват нефролитиаза, предшествана дълги години от ставните промени.

В някои случаи (сравнително рядко), калкулозата е първият симптом на заболяването.

Лечението на подаграта има за цел да нормализира нарушената пуринова обмяна чрез ограничаването на пурините в храната, да потиска образуването на пикочна киселина и на регулира излъчването й през бъбреците.

Такива храни са животинските вътрешности – мозък, момици, бъбреци, далак, черен дроб и др.