Казвам се Атанас, 54-годишен счетоводител съм. Болестта подагра ми беше напълно неизвестна допреди 6 години, докато лявото стъпало не започна да ме боли без видима причина. Аз обичам да тичам по три пъти в седмицата, но започнах да ставам все по-малко издръжлив, а болката се засилваше.

След известно търсене на облекчение, по съвет на моя лекар започнах с алопуринол и колхицин. Въпреки че болката първоначално намаля, имах много проблеми със стомаха и често повръщах. Имах чести пристъпи и с помощта на колхицин се спасявах за няколко дни, но загубих 5кг. заради диария и повръщане. За да спре това, личният ми лекар предписа Immodium и Motilium.

Въпреки всички лекарства, пристъпите продължаваха, макар по-малко интензивни и по-кратки. Натоварих неимоверно организма си с всички тези лекарства и започнах да търся друго решение. Няколко месеца по-късно говорих с един колега за намаляването на киселинността, понятие, което не ми бе известно дотогава. Той каза, че трябва да извеждаме киселините от тялото си с помощта на pH капки, с които да правя водата, която пия алкална. Въпреки че идеята беше малко странна, аз бях готов да опитам всичко под мотото “ако не помага, значи не вреди”. Започнах да добавям рН капки към водата 5 пъти на ден.

През първите няколко дни не забелязах нищо, но се почувствах още по-уморен, затова започнах да се съмнявам в тази алкална вода. След три седмици дори си мислих да спра, но осъзнах, че не съм имал пристъпи през тези дни, така че продължих. Два месеца по-късно си възвърнах енергията, а и все още нямах пристъпи, затова започнах да обръщам повече внимание на храненето и други намаляващи киселинността фактори. Отидох и при натуропат, за пръв път в живота си, за да получа повече информация. Разказът му за намаляване на киселинността звучеше толкова логично, че започнах да обръщам внимание на пуриновото съдържание на храната и да ям най-вече намаляващи киселинността храни. Също така започнах на намалявам алопуринола, който приемах тогава. Забелязвах с всяка седмица, че имам повече енергия и никакви пристъпи на подагра. Лошо-влияещият колхицин ми трябваше все по-рядко и за щастие Алопуринолът остана в миналото.

Сега, 2 години по-късно, не съм имал проблеми и пристъпи на подагра. Храня се здравословно, пак бягам три пъти седмично и съм енергичен. Когато бях помолен от podagra.eu да разкажа историята си, разбира се не се замислих. За две години се превърнах от голям скептик към поддръжник, просто защото методът ми помага. Мога също да посъветвам всеки, който има подагра, да започне постоянно да намалява киселинността – на мен това ми помогна много.